През 1919 год. много мислещи хора са се съмнявали дали старите принципи са способни да помогнат за разрешаването на социалните и културни проблеми на деня. Така индустриалецът Емил Молт предлага на д-р Рудолф Щайнер, австрийски учен и философ, роден през 1861 год. и познат в началото на XX век като неортодоксален, оригинален мислител, да създаде нова форма на училище за децата на работниците в цигарената фабрика "Валдорф-Астория" в Щутгарт. Съзнавайки, че способността за приемане и оценяване на нови идеи, така слабо развита сред човечеството, не може да бъде подобрена от само себе си, Рудолф Щайнер приема да използва възможността да покаже как програмата и методите на преподаване могат да спомагат за най-добро развиване на ясна мисъл, будни чувства и силна воля. Така през 1919 год. отваря врати първото Щайнерово Валдорфско училище. През 1930 год. нацистите затварят всички валдорфски училища в Гермация, отворени наново през 1945 год. През 70-те години валдорфските училища се развиват експлозивно в цял свят, за да достигнат до повече от 3500 детски градини, училища и институти в над 60 страни в момента. Над 90 от тях се създадоха след промените в източно-европейските страни, а само в Румъния те са 15.

Валдорфската педагогика, според нейния създател, е творческо изкуство, а не наука, и урокът е произведение на изкуството. Тя поставя естетиката в основата на обучението и възпитанието, тъй като детето започва да чувства далече преди да започне да мисли съзнателно и защото това отговаря на познанието за природата на човека и етапите на развитието му и на целта към детето да се подхожда холистично, т.е. то е цялостно същество и е нужно да се развиват всички негови дадености: тялото, душата и духът. Тя се стреми да предотврати убиването на творческите способности чрез ранно интелектуализиране, което втвърдява човека и отнема жизнените му сили. Тя създава условия за социално обучение в клас, където усетът и търпимостта са признати за истински човешки стойности и за развиване на морала, заложен във всяко човешко същество, помага на децата да намерят смисъл в живота.

Какво иска и какво дава Валдорфската педагогика?

Какво иска Валдорфската педагогика?

Да подготвя дееспособни, всестранно развити и високо-образовани хора с неизчерпаем интерес към живота, с желание непрекъснато да се учат, с остро социално чувство и стремеж към общуване и взаимопомощ, хора способни да развиват себе си и новите импулси в себе си и да ги претворят в дела, да взимат решения съгласно изискванията на духа на времето, да бъдат новатори и творци.

Какво дава Валдорфската педагогика?

• на индивида - морална опора, доверие в себе си, инициативност, възможности за изграждане на ново мислене, образование и възпитание, които да отговарят на вътрешно търсене, хармонично развитие на воля, чувства и мисъл, възникване на вътрешен ентусиазъм, подхранване на душевно-духовните жизнени сили.
• на родителите - възможност да надраснат границите на своя мироглед, да проведат задълбочена вътрешна работа над себе си, за да преобразят мисълта си и да разбудят чувствителността си към новото покълващо у децата и към движенията и процесите в живота и душите им. Тясна и активна връзка с училището чрез разнообразни родителски дейности, вечери, лекции и др., активно следене качеството на обучението, създаване на подходяща за активни творчески дейности на децата домашна обстановка.
• на учителите - условия за обширно и задълбочено образование, за непрекъснато вътрешно и професионално усъвършенстване през целия живот, за творчество по време на урока в клас, за дълбоко опознаване на човешката природа, незатихващ ентусиазъм, който да умеят да предават на другите, стремеж към живо и вдъхновяващо преподаване, възможност за нови отношения между учител и ученици, от които да възниква вътрешна мотивация за учене и творческа дисциплина, за нови социални взаимоотношения.
• на обществото - формира хората с изцяло ново мислене, което ще послужи за основа на нов морал и овладяване на новите духовни ценности, така че тези нови хора да могат да проведат така желаните реформи в обществото.

Защо Валдорфска педагогика?

За да бъдат здрави и щастливи децата ни, да обичат учението и училището, да се подготвят наистина за живота интелектуално, психически и практически като открият, развият и съхранят творческите си способности.

 Как?

Чрез жива методика, която съобразява обучението и възпитанието с различните етапи от развитието на детето.

За малкото дете (до 7 год.) чрез добри примери за подражание с много движение и внасяне на ритъм в живота му за развиване на волята, със защита и любящо обгрижване, чрез извършване на смислени и необходими дейности (месене на хляб, плетене, правене на книжки), чрез творчески свободни игри, отразяващи първични човешки дейности (копане, жътва, косене, бране на плодове), чрез изкуства (рисуване, пеене, приказки, танци), с организиране на празници (годишни и рожденни дни).

За децата от 7-14 год. с магическата дума авторитет, като ученето на повечете дисциплини става чрез изкуство за подтикване на въображението. Тази възраст е сърцето на детството и детето иска да изживее какво е мястото на знанието в живота, сърцето и ума на възрастния. Учителят се обръща към чувствата, а към науките подхожда с наблюдение на познати природни явления, което поражда у детето почуда и преклонение и го подготвя за по-късното изработване на критическо мислене.

Важат два критерия:

• всичко да бъде функционално и полезно;
• всичко да бъде красиво.
      

През третата фаза, юношеството (14-21 год.), времето на търсенето на истината, на здравия ценностен идеализъм, уязвима чувствителност и стремеж към самостоятелно мислене. Високообразованите учители се обръщат към рационалното ясно мислене и способността за критическо съждение на учениците, за да разгърнат пред тях отделните науки, изкуства, спортове.